Клисурите на Хамърсли

Преди 2500 милиона години скалите Хамърсли се родили на морското дъно. Утаечните слоеве (някои с високо съдържание на желязо) се напластили поради натиска на горните пластове и цялостният блок се издигнал над морското равнище. Оттогава той бавно се руши под атмосферните влияния и прорадващите скалите потоци са образували дълбоки клисури.

Ужасяващи, стръмни клисури прорязват голите хълмове и плата на полупустинната планинска верига Хамърсли в Западна Австралия. От общо 20-те пролома,три са най-зрелищни:подобния на процеп Ханкок, Джофр и Уино, които се сливат и навлизат в тясната Червена клисура. Те се извисяват стръмно нагоре,а малки сезонни поточета внезапно се втурват в дълбоки над 90 метра пропасти с отвесни стени от разноцветни скали и образуват бистри, хладни вирчета по дъната на клисурите. Съдържанието на желязо в скалите е породило наситения им цвят.

На места проломите така се стесняват,че отдолу се вижда само тъмен каменен тунел. В най-тясната си точка Уино достига едва 1 метър. Също толкова тясна и зрелищна е Оскарс Лукаут-разделяща Уино и Ханкок.

Високо по сухото плато само туфи от жилава трева и съобщиства от храстови акации (малга скраб) устояват на безпощадната жега и липсата на дъжд, а в пукнатините сред скалите са се закрепили нарядко белостебли кауцокови дървета. Далече в подножието на клисурите виреят палми, евкалипти и папрати. В сянката на стръмните скали водата се изпарява по- бавно, отколкото по билото на платата, затова наскоро падналите дъждове образуват вирове. Подобно но оазиси в пустинята, тези зелени пояси внасят ярко цветно петно в пейзажа наоколо.

Прочети повече ...