Океания

Географията на Океания се характеризира със силната фрагментираност на сушата в хиляди острови и архипелази. Много малко от тях имат по-значителна площ - Нова Гвинея, Северният и Южният остров на Нова Зеландия, Тасмания и Австралия, която обикновено е разглеждана като цял континент. Повечето останали острови са атоли, а някои, най-често по-големите, имат вулканичен или континентален произход (представляват върхове на подводни планински хребети).

Общата площ на Океания е около 9 милиона km², а населението ѝ е около 39 милиона души, като 85% от площта и 54% от населението се намират на континента Австралия. Най-високата точка (5030 m) е връх Джая на остров Нова Гвинея. Климатът е предимно субекваториален и екваториален, а на юг — субтропичен и умерен. Често има тайфуни. Терените са влажни тропични гори, савани, ливади. Има малко видове бозайници и изобилие от птици; много ендемити.

Австралазия: Австралия и Нова Зеландия Меланезия: Нова Гвинея и съседните острови до Нова Каледония и Фиджи Микронезия: архипелазите между Палау и Гилбъртовите острови Полинезия: периферните острови от Хавайските острови през Питкерн и Великденския остров до Тонга

От геологична гледна точка Океания не е континент. Само Австралия, Нова Каледония, Нова Зеландия, Нова Гвинея и Тасмания имат континентален произход. Те са част от древния суперконтинент Гондвана. В миналото тези острови са били свързани с обща земна връзка. В резултат на повишаване на нивото на Световния океан значителна част от повърхността се оказва под водата. Релефът на тези острови е планински и силно разчленен. Например най-високите планини в Океания включително и връх Джая (5029 m) се намират на остров Нова Гвинея.

Повечето от островите в Океания имат вулканичен произход. Част от тях представляват върхове на огромни подводни вулкани, а някои от тях проявяват и днес вулканична активност.

Прочети повече ...