Златната треска

Златната треска във Виктория е период от историята на тогавашната колония Виктория на континента Австралия, приблизително между началото на 1850-те и края на 1860-те год. За 10 години населението на Австралия почти се утроява.

По време на този период Виктория доминира в световен мащаб по добив на злато. Градът Баларат за кратко е на първо място по производство на злато.

Откриването на залежи от злато в Бийчуърд, Баларат и Бендиго разпалват златна треска подобна на тази в Калифорния. В нейната най-висока точка, около два тона злато на седмица се вливат в Съкровищницата на Мелбърн.

Периодът на треската развива икономиката на Виктория. Тя преминава от овцевъдство, което е развито около заселниците, в заформящо се индустриално и малко земеделско общество. Социалното влияние на златото върху населението на Виктория бързо нараства и липсата на свободна земя за малкото земеделие поражда масови социални вълнения. Тези продължителни вълнения около земята и малкото земеделие завършват с бунтовете в Кели.

Мелбърн е основния град, бележещ възход по време на златната треска. Градът става център на колонията с железопътни връзки, разпространяващи се до областните градове и пристанища. В политически план, златотърсачите във Виктория въвеждат избирателното право за мъжете и тайното гласуване, основаващи се на принципите в Чартисткото движение. Когато златото започва да губи влияние, натискът за реформи около земята, протекционизма и политическа реформа нараства и предизвиква социални борби. Мелбърнското споразумение от 1857 година изисква реформа за земята. Мелбърн се превръща в един от най-големите градове в Британската империя и в света. Треската за злато е последвана от китайците през 1854 година. Тяхното присъствие на полетата със злато в Бендиго, Бийчуърд и областта Брайт довеждат до бунтове, входящи данъци, убийства и разделение в кратък срок, което се превръща в основа на политиката за „Бяла Австралия“. Накратко, златната треска е революционно събитие, което променя Виктория в социален и политически план.

Прочети повече ...